Какво е хемодиализа? Хемодиализа в България.

3 februarie 2022

Кога е необходима хемодиализа?

Хемодиализата е един от начините за лечение на напреднала бъбречна недостатъчност и може да Ви помогне да продължите активен живот въпреки увреждане на бъбреците.

При извършване на хемодиализа, специална машина филтрира отпадъците, соли и течности от кръвта Ви, когато бъбреците Ви вече не са достатъчно здрави, за да извършват тази жизненоважна функция сами.

Хемодиализа е необходима най-често, когато имате само 10 до 15 процента от бъбречната функция. При силно намалена функция на бъбреците е възможно да имате симптоми като гадене, повръщане, подуване и умора. Дори ако нямате тези симптоми, е възможно да имате високо ниво на отпадъци в кръвта си, които могат да бъдат токсични за Вашето тяло и организъм.

Консултирайте се с Вашия личен лекар или специалист, който най-добре ще Ви отговори на въпроса дали е необходимо да започнете диализа.

Как действа хемодиализата?

Хемодиализата е процедура, при която диализна машина и специален филтър, наречен изкуствен бъбрек, или диализатор за хемодиализа, се използват за пречистване на кръвта. Преди започване на лечение с хемодиализа, лекарят трябва да извърши хирургическа намеса, за да създаде достъп до кръвоносните Ви съдове. Това се прави чрез лека операция, най-често на ръката Ви.

Подготовката за хемодиализа започва няколко седмици до месеци преди първата ви процедура. Хирург ще създаде съдов достъп до кръвоносните съдове. Достъпът осигурява механизъм за безопасно отстраняване на малко количество кръв от кръвообращението ви и след това връщането й обратно. Хирургическият достъп се нуждае от време, за да заздравее преди да започнете лечение с хемодиализа.

Съдов достъп

Има няколко вида съдов достъп. Най-често се осъществява чрез:

Артериовенозна фистулна игла (AV Fistula needle): Това е предпочитаният тип достъп поради ефективност и безопасност. Осъществява връзката между артерия и вена в ръката, която използвате по-рядко. Фистулни или пункционни игли могат да бъдат поставени и в крака ви, ако артериите и вените на ръката ви не са достатъчно големи или здрави. Този метод е за постоянен съдов достъп.
Артериовенозна присадка (AV graft): Ако кръвоносните ви съдове са твърде малки, за да се постави фистулна игла, хирургът може вместо това да създаде път между артерия и вена с помощта на гъвкава синтетична тръба, наречена присадка (на англ. graft). Графтът се използва за постоянен съдов достъп.
Централен венозен катетър (CVC): Ако имате нужда от спешна хемодиализа, пластмасова тръба (катетър) се поставя в голяма вена на врата Ви. Използва се за временен съдов достъп.

Изключително важно е да се грижите за мястото на достъп, за да намалите възможността от инфекция и/или други усложнения. Винаги следвайте инструкциите на Вашия здравен специалист или екип.

След като е осъществен съдов достъп, към него се свързват кръвни линии за хемодиализа. Кръвните линии за хемодиализа са медицинското изделие, което осъществява връзката между съдовия достъп, диализната машина и диализатора.

Как диализаторът филтрира кръвта ми?

Диализаторът се състои от две главни части. През едната част преминава Вашата кръв, а през другата - специална пречистваща течност, наречена диализат.

Тънка мембрана разделя тези две части. Кръвни клетки, протеини и други важни елементи остават в кръвта ви, защото са твърде големи, за да преминат през мембраната. По-малките отпадъчни продукти в кръвта, например урея, креатинин, калий и други преминават през мембраната и биват филтрирани.

Диализаторите могат да бъдат с различни размери спрямо ефективната повърхност на филтриране. Обикновено тя е между 1.4 m² и 2.2 m². Диализаторите се разделят на два типа спрямо мембраната: Low Flux и High Flux.

Мембраните с висок поток (High Flux) в сравнение с нисък поток (Low Flux) имат по-големи пори и позволяват дифузия на по-големи количества токсини. Примери за такива са уремични токсини и средни молекули като β2 микроглобулин. High Flux диализаторите могат да намалят риска от амилоидоза (от отлагане на неразтворими белтъци), свързана с диализно лечение.

Къде се прави хемодиализа?

Хемодиализа се извършва на следните места:

Отделения по Хемодиализа към многопрофилните или специализираните болници за активно лечение (МБАЛ/СБАЛ)
Частни диализни центрове (които най-често работят с НЗОК)
Домашно лечение (нямаме информация за такава предлагана услуга в България)

Заедно с Вашия лекар можете да вземете решение кое място е най-добро въз основа на Вашето медицинско състояние и Вашите желания.

Колко често се прилага лечение с хемодиализа?

В диализен център хемодиализата обикновено се прави 3 пъти седмично за около 4 часа на посещение. Хората, които имат възможност да извършват хемодиализа у дома, могат да прилагат диализно лечение по-често, по 4-7 пъти седмично за по-кратки периоди на процедура.

Вашият лекар ще Ви даде предписание, относно честотата на лечение, което Ви е необходимо. Проучванията показват, че получаването на правилното количество диализа подобрява цялостното ви здраве, държи ви извън болницата и ви позволява да живеете по-дълго. Вашият специалист или екип за диализа ще наблюдава лечението ви с ежемесечни лабораторни тестове, за да се увери, че получавате точното количество диализа.

Изследванията, които Вашият специалист или екип за диализа може да използва са:

Урея (BUN) измерва нивото на азот в кръвта ви, който идва от уреята.
Съотношение на намаляване на уреята (URR).
Kt/V - попитайте Вашия специалист относно Вашите резултати.

Как да сте сигурни, че получавате достатъчно диализа?

Kt/V трябва да е поне 1,2
URR трябва да бъде най-малко 65 процента.

Ще чувствам ли дискомфорт по време на хемодиализа?

Когато започнете хемодиализа, иглите поставени във Вашата ръка (или крак) е възможно да създадат дискомфорт. Повечето пациенти свикват с това с времето. Вашият специалист или екип за диализа трябва да се погрижат да се чувствате възможно най-комфортно по време на лечението. Симптоми като крампи, главоболие, гадене или виене на свят не са чести, но ако имате някой от тях, задължително се консултирайте със специалиста или екипа по хемодиализа.

Можете да си помогнете, като спазвате диетата и да приемате достатъчно течности. Необходимостта от отстраняване на твърде много течност по време на диализа е едно от нещата, които могат да ви накарат да се чувствате неудобно по време на лечението.

Покрива ли се хемодиализата от НЗОК?

Към 2022 г. краткият отговор на този въпрос е: Почти изцяло.

НЗОК не покрива разходите по извършване на хирургическата намеса за осигуряване на постоянен съдов достъп. След като вече имате осигурен достъп до кръвоносните съдове, клиничната пътека покрива всички останали разходи по лечение с хемодиализа вкл. консумативи, храна, транспортни разходи и други. В зависимост от медицинското заведение, което посещавате, е възможно да има разлика в реимбурсираните или предлаганите услуги.

От 2019г. е прекратено заплащането на временен, постоянен катетър или фистула за хемодиализа. Пациенти и пациентски организации полагат усилия да върнат реимбурсирането на тези консумативи. От НЗОК посочват, че поставянето на катетри за хемодиализа на пациентите се осъществява по амбулаторна процедура № 4. Процедурата се поема от НЗОК, но скъпоструващите консумативи не се покриват от здравната каса.

Тези медицински изделия се заплащат от пациента и това е записано в НРД 2018 г. Лечебното заведение е длъжно да предупреди предварително пациента за стойността на катетъра, подчертават от касата. Заплащането става въз основа на издаден от болницата финансово-счетоводен документ.